-
1 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
2 arquebusier
m. (de arquebuse) 1. войник, въоръжен със старовременна пушка; 2. ост. човек, който е произвеждал огнестрелно оръжие. -
3 buter1
v.tr. (de l'arg. but(t)e "échafaud") разг. убивам с огнестрелно оръжие ( при разчистване на сметки). Ќ Hom. buté, butée, butter. -
4 calibrage
m. (de calibrer) 1. даване желания калибър на огнестрелно оръжие; 2. измерване на калибъра; 3. калибриране, сортиране на предмети според големината им; 4. печ. изчисляване дължината на текст, който ще се печата. -
5 calibrer
v.tr. (it. calibrare) 1. определям калибъра, измервам, проверявам калибъра (на огнестрелно оръжие); 2. калибрирам, сортирам предмети по големината им; 3. изчислявам дължината на текст преди отпечатването му. -
6 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
7 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
8 culasse
f. (de cul) 1. задна част на огнестрелно оръжие; 2. авт. глава на цилиндър на автомобил; 3. долна част на скъпоценен камък. -
9 déchargement
m. (de décharger) 1. разтоварване, разтоваряне (на кораб, кола, и под.); 2. воен. изпразване на огнестрелно оръжие. -
10 déculasser
v.tr. (de dé- et culasse) воен. развинтвам, изваждам пълнителя на огнестрелно оръжие. -
11 dénivelée
f. (de déniveler) разлика във височината мужду огнестрелно оръжие и обекта, към който е насочено. -
12 désapprovisionnement
m. (de désapprovisionner) 1. лишаване от провизии; 2. изпразване на пълнителя ( на огнестрелно оръжие). Ќ Ant. approvisionnement. -
13 désapprovisionner
v.tr. (de dés- et approvisionner) 1. лишавам от провизии; désapprovisionner qqn. лишавам някого от провизии; 2. изпразвам пълнителя ( на огнестрелно оръжие). Ќ Ant. approvisionner. -
14 détente
f. (de détendre) 1. спусък (на огнестрелно оръжие и др.); 2. отпускане, разпускане, разширение; 3. прен. подобрение; 4. развлечение, почивка. Ќ être dur а la détente алчен, свидлив съм. -
15 enrayer1
v.tr. (de en- et rai) 1. техн. поставям спици; enrayer1 une roue поставям спици на колело; 2. задържам, забавям движението (чрез спирачка); 3. прен. спирам, прекратявам; s'enrayer1 правя засечка ( за огнестрелно оръжие). Ќ Ant. désenrayer, débloquer. -
16 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
17 flinguer
v.tr. (de flingue) 1. арго застрелвам; 2. v. pron. se flinguer самоубивам се с огнестрелно оръжие. -
18 gâchette
f. (de gâche1) 1. спусък (на огнестрелно оръжие); 2. метална пластинка в ключалка, която задържа езичето в затворено положение; 3. стрелец; 4. електрод, управляващ някои полупроводникови елементи. -
19 magasin
m. (ar. makhâzin) 1. магазин; magasin d'alimentation хранителен магазин; magasin bas de gamme магазин за преоценени стоки; magasin casseur de griffe магазин за маркови стоки с намалени цени; magasin haut de gamme магазин за луксозни стоки; magasin а grande surface супермаркет; magasin а libre service магазин на самообслужване. 2. склад, депо; magasin а munitions склад за боеприпаси; en magasin на склад; 3. техн. магазин на огнестрелно оръжие (там, където се поставя пълнителя). -
20 percuteur
m. (de percuter) ударник ( на огнестрелно оръжие).
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
огнестрелно оръжие — словосъч. оръдие, топ, пушка, пистолет … Български синонимен речник
оръдие — същ. орган, инструмент, лост, средство същ. агент, проводник, маша същ. сечиво, уред, прибор, апарат същ. топ, огнестрелно оръжие, пушка, пистолет … Български синонимен речник
пистолет — същ. оръдие, топ, огнестрелно оръжие, пушка същ. пулверизатор, шприц, спринцовка … Български синонимен речник
пушка — същ. оръдие, топ, огнестрелно оръжие, пистолет … Български синонимен речник
топ — същ. оръдие, огнестрелно оръжие, пушка, пистолет същ. пакет, вързоп, бала, денк, тесте същ. ролка … Български синонимен речник
